Църквата „Свети Мина“ /Свети Тарапонтий/

Тя се издига над Слатина и е построена през Възраждането през 1872 г. Нейната цел е била да се задоволяват религиозните нужди на населението. Там са се намирали и старите гробища. Предполага се, че преди това е имало малък параклис.

Храмът „Света Мина“ е еднокорабен, дълъг е 23 м широк 7,50 м.[1] Строен е на 3 пъти. Той е построен веднага след учредяването на Екзархията. Неговите майстори са били от Слатина, което личи и от надписа на камъка, взидан в южната горна част па стената. От него личат имената: мастор Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола.

Архитектурният вид на черквата е даден от тях и по-специално от Митър Стоянов. В Слатина е съществувала стара строителна традиция защото още през 1846 г. църквата на село Биримирци е била построена от Уста Мано от Слатина.[2] Изглежда селяните от селото е да са искали още по-рано да имат църква, щом като слатински майстори са изграждали църкви и в другите села, но е явно, че и тука е пречело гръцкото духовенство. И затова веднага след образуването по Екзархията на следната година е било започнато нейното строителство. В строителството на черквата са участвали масово кой с каквото може, било с работа, с прекарване на материали, дарения, всеки е давал по нещо, само да се изгради църковният храм. Това е едно типично явление за епохата, което не е отминало и родолюбивите слатинчани. Камъните на черквата са били докарани от Стара планина. Със своя червеникав оттенък личи, че са докарани от село Локорско, където има подобни пластове, а каменните плочи с които беше изложен храма са докарани също от Стара планина от слатинчанинът Тачо Шенгов. Докарвани са камъни и от река Искър, от с. Бистрица, както и пясък от Слатинската река, необходим за строежа. Интересно е как местните турци са разрешили да се построи църква на такова високо и открито за погледа място, но явно личи, че и това е било победа за слатинчани. Преди това строителство религиозните обреди като причастие са се извършвали на открито при глоговия храст, който се намирал на височината и черквата е била построена там. Съществува и предание, че това е мястото, където е бил умъртвен Свети Тарапонтий.

Иконописец на иконостасните икони е Хаджи Иванчо, поп Лазаров от село Сестримо, 1873 година /това личи от надписа, направен от него/. Той е изписал църкви в Пазарджишко, Ихтиманско, Самоковско и Софийско. По време на Априлското въстание е бил в четата на Георги Бенковски, Предполага се, че дърворезбата е дело на Митър Стоянов от Слатина.

Старата част на храма е градена от камък, фугиран отвън, а пристройката от тухли, отвътре кубето е сводесто. През 1934 г. е извършвано преустройство на църквата с цел да бъде разширена, като е продължена в средната си част и е пристроена артика и канцелария. Това е станало, за да се задоволяват нарасналите нужди на населението. Църквата винаги е служила за богослужебни цели. В 1950 година храмът е бил обновен, поправен и посветен на Св. Мина, оттогава се именува не Свети Тарапонт, а Свети Мина. По стените е имало стенописи, които са замазани с вар. Построена през Възраждането, тази църква е дала възможност на местното население да се почувства духовно по-свободно. Има предание, че в черквата се укривал и Васил Левски. Църквата е служила за задоволяване на религиозните нужди на слатинчани, като много по-късно след построяването на храма Света Троица богослужението бива пренесено в него, а черквата. Свити Тарапонт била използвана главно при опела на умрели и при други празници, по-рядко. В черквата се намират интересни икони, като Света Мина, Света Богородица Милостива, Свети Кирил и Методий, „Свити Великомъченик Георги“. Отдолу на иконата е написано името на дарителя „помени Господи Георги Пешов". На иконата Свети Йоан Предтеча – отдолу също е написано „помени Господи Веле Тодоров, Йоно Младенов, лето 1873 година, които също са били дарители“. На олтарната страна под името на иконописеца са споменати имената на други ктитори /дарители/. Там пише: „Помени Господи, поп Манол Пешев, Пенко Ценев, Коце Маринков, Петър Андреев в лято 1873 г.“

Особено ценна икона е тази подарена от войниците участници в Сръбско-българската война от 1885 година, където се чете следния текст: „Българско сръбската война подарили войниците иконата на село Слатина, Споменъ 1885 г., ноеврия 8.“ След това се изброяват имената на участниците във войната – 34 на брои. В черквата Свети Тарапонт, а по-късно и Света Троица са служили свещениците: поп Манол, поп Димитър, поп Етендчи, поп Тодор, поп Кръстан, прот. Кръстю Панайотов, иконом Христо Попов, свещ. Христо Ивановски, иконом Георги Богданов, иконом Георги П. Кръстев, свещ. Любен Светославов, иконом, Николай Ковачев, иконом Никола Спасов. Сега свещенодействуват: прот. Димитър Попов, свещ. Любен Костов, и свещ. Л. Масларов. Първи църковни псалтове са били Никола Велев Шиков и Панчо Цветанов Шиков, и двамата от Слатина.[3]

През 1972 година в черквата Света Мина беше отслужена на 2 юли тържествена литургия по случай 100 години от нейното съществуване. Литургията бе отслужена от епископ Партени в съслужие с архимандрит Николай Кацарски – учител в Семинарията, свещеник Борис Стоянов – възпитател в Духовната академия, свещ. Георги поп Панайотов /бивш свещеник в Слатина/. По време на литургията бе прочетено и писмо от Максим Патриарх Български.

[1] Църковен вестник, бр. 5, 11.II,1972 г., стр. 12, Стогодишнината на храма „Св.Мина” в кв. Слатина, София, Прот. Дим. Попов.

[2] Народно читалище „Пробуда“, София, кв. Бенковски, 1962 г., стр. 9, Петър Ангелов.

[3] Църковен вестник, брой 5, 11 февруари 1972 г., прот. Дим. Попов, „Стогодишнината на храма „Св. Мина“ в кв. Слатина“, София.

Свети Мина е покровител на сираците и бездомните.
Смята се за закрилник и на всички народни лечители,
знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.